История за първият ни опит за създаване на скеч от импровизирана сцена
В зората на импровизационния театър, целта е била създаването на съдържание. Не конкретно комедийно такова, а така нареченият “blue collar theater”, което грубо може да бъде преведено като “театър на работническата класа”.
Истината е, че целта на Дейвид Шепард (създателя на първата импровизационна трупа
“Компас плейърс”) е била с доста социалистически привкус. Заедно с Пол Силс (синът на Виола Сполин) са искали да пресъздават и осъвременяват творби в стила на великия Бертолд Брехт. Накратко тяхната цел била да правят пиеси и да играят "театър от народа за народа" .
Първоначално са писали дълги произведения с антракт и са играли в помещение близко до кабаре в кампуса на Чикагския Университет. Трупата просъществува кратко - от 1955-та до 1958г., но опитът придобит от повечето участници в нея поставя основите на съвременната комедия в САЩ. Освен, че от нейни членове се ражда принципа “Да, и…”, двама от тях стават големи звезди на американската комедия - Елейн Мей и Майк Никълс (носител на Еми, Грами, Тони и Оскар - най-престижните награди за телевизия, музика, театър и кино)
Друга част от тях, водена от Пол Силс, създават “Секънд сити”, театрална трупа за създаване на “скеч ревюта”. Впоследствие утвърдила своето място и до ден днешен остава едно от най-престижните места в САЩ за изучаване на комедийно изкуство, където са учили най-големите комедийни таланти. “Секънд сити” се специализира в създаването на скечове от импровизация. Дългогодишният им директор Бърни Салинс е съвременник и колега на Дел Клоус. В средите са известни с множество анекдоти, родени от приятелската им вражда.
Бърни смята, че импровизацията служи само за създаването и усъвършенстването на комедийни скечове. Дел твърди, че импровизацията може да бъде стойностна като краен резултат, а не само да се използва с друга цел. На празненството, което Дел организира преди да умре (вече дълги години практикуващ импровизация пред публика в "IO Theater"), Бърни казва: “Добре, импровизацията може повече от това да създава комедиен материал, но това важи само за днес”. След като на пределна възраст Бърни е поканен и гледа Ти Джей & Дейв да импровизират на живо едночасова пиеса, той казва: “Това, че вие двамата го правите, не значи, че е възможно!”
“Секънд сити” усъвършенства повече от 70 години създаването на комедийни скечове от импровизация. Моя голяма мечта беше да се гмурнем и ние от “ШиЗи Импро Театър” в този процес.
Ето, че през 2019г. имахме тази възможност. С мен се свърза Джесика Митоло, преподавател в Second City с дългогодишен опит. Намерила в интернет нашата трупа докато търси работа в региона, на път за ангажимент в близкия изток.
Фондация “Америка за България” бяха така добри да ни подкрепят финансово с нейните разходи и имахме възможност да участваме в 6 дневен уъркшоп по създаване на комедийно ревю (поредица от скечове) по методологията, усъвършенствана от "Секънд сити".
Две години по-късно заснехме първият филмиран скеч, създаден от импровизации именно на този тренинг.
Ето и пътя на една импровизирана сцена от спонтанното изиграване до youtube канала на “ШиЗи Импро Театър”!
Криволичещи първи стъпки
На 10-ти Април, 2019г. е първото изиграване на импровизирана сцена по предварителна идея за кой/къде/какво, част от уъркшопа на Джесика Митоло с "ШиЗи Импро Театър" и гости . Той продължи няколко дни, в които първоначалната идея претърпя няколко промени. Споделям с вас трите версии на скеча в рамките на 6 дневния уъркшоп.
Първото видео е от първото представяне на първият ден. (видео 1) Последваха бележки от Джесика.
Предварителните обстоятелства се променят много за второто представяне (видео 2), което е два дни по-късно.
На финала на уъркшопа се постави така нареченото "скеч ревю". В него се показват множеството скечове, които бяха създадени един след друг в нещо като представление. Скеча на Катя и Яна бе един от многото в ревюто. (видео 3)
В оригиналния "скеч ревю" формат на "Секънд сити", режисьор работи с трупата близо 3 месеца, за да оформи шоу със скечове, които са релевантни на политическата и социалната обстановка в страната. Така театърът постига целта на основателите си "да хване пулса на времето" и да създава съдържание, което да кара съвремениците да се замислят за средата в която живеят.
Имаме голямо желание да направим подобно представление и това беше следващото нещо, с което щяхме да се захванем преди да ни улови пандемията. Да се надяваме, че ще можем да продължим скоро. Очаквайте пътят на театралния скеч към филмирането му...