Всеки, който се занимава с бизнес или с каквото и да било, свързано с хора, търси начин как да убеждава, вдъхновява и въздейства. Тези умения те правят лидер. И те със сигурност могат да се тренират и развиват.
Казвам го от личен опит на човек, който от пълен интроверт като дете, изпълнен с притеснения от общуване, станах презентатор, и водещ на всякакви събития. Водех и няколко телевизионни предавания, включително ежедневен двучасов жив ефир в БНТ в продължение на 3 години.
Често срещана заблуда е, че актьорите нямат сценична треска. Има една приказка, че “само мъртвият актьор няма сценична треска”. Винаги преди излизане пред публика се повишава нивото на стрес, но пък времето и опита ме научи да трансформирам този стрес и да го превръщам в положителен заряд и емоция, които правят присъствието ми на сцената по-въздействащо. Отдавна ме вълнува как може човек да присъства по-пълноценно пред другите. Години наред изпробвах различни подходи, наблюдавах реакциите на организма си и работех целенасочено в няколко посоки. Предизвиквах се все повече и повече. Първо актьорския ми опит, после импровизирането помагаха много.
2019г. направих 45 минутна презентация без никаква подготовка!
Събитието – „Свободата да бъдеш“ се случи в средата на месец Април в “Интер Експо Център” пред около 250 души. Резултатът бе няколко нови курсиста и корпоративна поръчка.
Тренирам себе си да съм свободен от точни заучени реплики, сцени, движения или шеги с публиката. Да се доверявам на себе си и да следвам мисълта и най-вече положителната си нагласа. Не се затварям предварително в подредени стриктно думи и писана реч, а излизам на сцената с идеята на импровизационния принцип:
„Хвани това, което вече присъства!“
Когато презентираш, важно е как се отнасяш към себе си, към това, което говориш и към публиката. Общуването започва, когато успея да се свържа със зрителите и усетя къде се намирам спрямо нея. На емоционално ниво и на ниво съдържание. Защото ние сме едно цяло. Често си мислим, че сме ние срещу нея. Че трябва да представим перфектните си доводи, подобно ученик пред дъската и ще убедим публиката (учителя) в правотата си, защото сме научили верните отговори. Но няма такива.
Настройката ми преди излизане е: “Нямам търпение да споделя това с вас!” Сладко предусещане за споделяне с приятели. Искам да съм отворен, да бъда този, който ще открие какво се случва днес, какви взаимовръзки се пораждат, какво въздействие се случва, за да мога да допринеса за създаване на взаимна незабравима емоция. Разбира се зад това стои дългогодишен опит и яснота по темата. Важно е човек да знае за какво говори и до къде иска да стигне в емоционален и интелектуален план. Но свободата да пътуваш заедно с публиката е от първостепенно значение за вдъхновяващото въздействие. А свободата е свързана с успеха. И готовността да го нямаш! Може да звучи парадоксално, но само когато сме готови да се провалим можем да напреднем като вдъхновяващо присъстващи и неуязвими презентатори.
Всеки иска да бъде харесан!
Това често го повтарям. Човешко и разбираемо е. Често е основният мотив на хората да правят или не правят нещо. Подобряването на презентационните умения е пряк път човек да стане въздействащ върху другите, вдъхновяващ, интересен, свеж, да предизвиква симпатия.
Презентирането е сериозна заявка – излизаш на един подиум пред всички останали, заставаш и се превръщаш в център на внимание. Този момент предизвиква огромно количество страх и напрежение, защото има задължение да успееш, да въздействаш, да си най-каквотоидабило.
Много хора смятат, че този страх може да бъде преодолян с интелектуална подготовка. Приемат го като математически модел, алгоритъм, който трябва да се следва и смятат, че ще се справят успешно.
(Х*Y)+Z – за формулата на презентирането
Презентационният опит се трупа повече на психологическо и физическо ниво, отколкото на интелектуално. Дори ако говориш неразбираем език за аудиторията, ако си убедителен, хората няма да разберат съдържанието, но увереността и отношението, с което ги казваш, няма да подкопаят теб самия като презентатор.
Откривах импровизационни шоута 10 години. Освен основните неща - да представя кои сме ние и какво ще гледат хората - си бях поставил задача да има една част, в която импровизирам. Да правя пауза от няколко секунди и да видя какво ми предлага публиката. Да не измислям смешки, а да оценя какво присъства точно тази вечер. Тук и сега. Откриванията на шоутата на „ШиЗи Импро Театър“, които правя са неповторими. В тях жужи онзи заряд, който се наелектризира от взаимодействието между публиката и презентатора точно в тази конкретна вечер. В годините, откакто обръщам внимание целенасочено на презентирането, постепенно увеличавах и толеранса си към неудобство. Целенасочено, дългосрочно, насилствено поставях себе си в ситуации, в които изпитвах неудобство, за да свикна с това чувство. Смятам, че няма интелектуален начин то да се премахне или да не се стига до него.
Има изправяне пред неудобството, докато ти стане удобно в него.
Хубавото е, че това може да става и в по-защитена среда, като в тренинги например. Математическият подход според мен не работи. Той е като поредица от инструкции – ръцете ги дръж по този начин, говори с определен тон на гласа, гледай хората в очите по три секунди, качвай се от дясната страна на сцената, не крачи напред-назад и т.н.
Първо, насоки с „не прави еди какво си“ не действат, защото с тях човек се фокусира върху самия себе си и това му пречи да се свърже с публиката. Толкова е концентриран да изпълни всички „не“-та, че не му остава време да мисли за друго. Всички сме виждали такива презентатори, стегнати да не сгрешат къде си държат ръцете или какви гримаси да правят. Резултатът е роботизирана версия на пауър поинт презентация.
Второ, не бива да се пренебрегва емоционалността на презентатора, а напротив – тя трябва да се освободи и да стане водеща. Защото хората в публиката долавят много точно всички нюанси на емоциите на човека отпред, разчитат чувствата му, които, повярвайте ми, не са кодирани в думите. Ние сме по-лесно четими, отколкото си мислим, и всяко притеснение и напрежение става видно.
Трето, публиката не знае как да се чувства, докато презентаторът не ѝ покаже. Каквото видят зрителите у него, каквото доловят с безпогрешните си сензори – така ще се почувстват и те. Всеки срам и неудобство на презентатора ще провокира и публиката да преживее същите неприятни емоции. Пътят, всъщност е, да разберем какво ни блокира и да се изправим пред това чудовище, докато го победим! Битката обикновено е продължителна.
Импровизационния театър и презентирането
Импровизационният театър има съвсем различен фокус към сценичното представяне. В него принципът е, че всички идеи са добри. Това елиминира причината да критикуваш себе си и другите, просто защото няма правилно и грешно, добро и лошо. Свободен си от тези категории и крайности, но преди това дълго си воювал с вътрешния си критик, който с един замах е унищожавал всичко, което се е появявало в съзнанието ти.
Възприемаме промяната и това, което бихме нарекли „грешка“ се превръща в супер храна за продължаване на процеса. Следването на този принцип в живота ни прави по-свободни и в много други отношения.
Презентирането е творчески продукт, то не е математическо уравнение, което ще се докаже на финала. Хората не очакват някакво решение на задачата. Те са там за да бъдат въвлечени. От думи, но и от емоции. От теми, но и от вяра. Обаче още от училище често ни убеждават, че има едно правилно и безброй начини да сбъркаш. Така пред хора се опитваме да нацелим правилното, за да успеем. А такова няма. Ключът при презентационните умения е че въздействието не е на ниво „правилно и грешно“, а на ниво
„освободеност и неосвободеност“.
Страховете и притесненията на хората ги теглят все на някъде и не ги оставят да са тук и сега. За да си въздействащ трябва да присъстваш в момента, да си свободен, да мислиш накъде отиваш, а не какво си сбъркал и да си в положително настроение, защото настроението ти се предава. И не на последно място, да знаеш от всичко, което казваш и правиш - в какво най-силно вярваш.
Когато вярата води, а емоцията свързва, съдържанието се предава най-леко.
Повече за това - друг път...
П.С. Все още има места за презентационния тренинг, който водя с огромно удоволствие и има прекрасни отзиви. Започва нова група на 25-ти февруари 2023 г.
Междувременно темата за вярата е застъпена след 10-тата минута :)