Ето, че се озовах в Чикаго, САЩ навръх националния им празник - 4-ти Юли! Многото перипетии и нерви, изхабени по вероятността да не получа виза по куп технически причини, не можаха да озаптят огромното ми желание да се включа в летния интензивен курс на iO Theater, Chicago - родното място на лонгформ импровизацията (повече от 6 души импровизират заедно около 50 минутно театрално представление).
Любопитна подробност е, че стъпих на територията на града точно 11 години след първото ми посещение. Като част от пътуването ми с автобус до Йелоустоун, в рамките на студентска бригада в САЩ през 2004-та. Поради задръстване се наложи да чакаме 8 часа следващия превоз. Заедно с няколко Поляци и един Румънец - бъдещи работници в природния резерват - си взехме такси и обиколихме центъра.
В резултат кракът ми е стъпил два пъти в рамките на повече от десетилетие на звездата на "Chicago Theater District", която с много мъка успях да намеря отново :)
Градът се е уголемил многократно за тези години и нищо от спомените ми не бе на мястото си. Преди години имаше много по-малко небостъргачи, но беше все така приветливо и спокойно, както когато се разхождах в малкото свободни дни, които ми се предоставиха.
Чикаго е третият по големина град в САЩ след Ню Йорк и Лос Анжелис. В сравнение с първите два е много по-чист, достъпен и приветлив.
Още в първите дни усетих гостоприемство и положително настроени хора по улиците. За разлика от забързания Ню Йорк, тук няма груби хора, бутащи се по улиците и не изобилства от работещи на бързи обороти с компютрите си в Старбъкс граждани. За мое очудване, освен гореспоменатия бранд, тук не се среща МакДоналдс и Бъргър Кинг на всеки ъгъл, а хората не са с преобладаващо наднормено тегло.
По-късно осъзнах, че здравословното хранене е на мода, а навсякъде има хора каращи колелета и спортуващи в огромни фитнес центрове, приветливи паркове и преобладаващи йога студиа, клубове за бойни изкуства и медитация.
В страни от скайлайна (небостъргачите в центъра) градът е предимно нисък и разположен на огромна площ. През лятото е топло, но редовно духа вятър, поради близостта му с езерото Мичигън. Градът е известен още като "windy city" - "ветровитият град".
Самото езеро е красиво и спокойно през лятото. Идеално място за разходка. Има плажна ивица с много пясък и през деня е пълно с хора, които се пекат, играят волейбол или просто се разхождат. Вечерта е по-спокойно и светлините на небостъргачите създават магическа атмосфера.
Има туристически лодки, които първо влизат навътре в езерото, а после правят обиколка в реката покрай големите небостъргачи. Самите постройки са забележителни не само като архитектурни постижения, но и от естетична гледна чочка. Всеки небостъргач си има своя чар, в близот до по-старите, но все така величествени сгради.
Малкото дни, в които можех да обиколя града ме оставиха с усещането за космополитност, но и дружелюбност и човечност.
Както вече споменах, нямах много време за разходки, тъй като имах мисия. Предстоеше пет-седмичен курс по 6 часа на ден, плюс многобройни уъркшопи (на всевъзможни теми), на които се бях записал. Импровизационната Мека ме очакваше и още в първите дни започнах да обикалям по забележителните импровизационни театри, развили се в този огромен и приветлив град: Second City, iO Theater, The Annoyance, Comedy Sportz и други по-малки, но допринасящи за многообразието си сцени.
Предстоеше ми среща със 160 импровизатори от над 10 държави, готови да погълнат 30 години импровизационен опит и две годишно обучение в рамките на 5 запомнящи се седмици, изпълнени с нови приятелства, вълнение и неповторими сцени!