Подхващайки темата ми се иска по-скоро да задам една перспектива и да разширя контекста около импровизирането и театъра, отколкото да се впускам в подробни исторически факти. Самият аз съм събирал информация отвсякъде, започвайки от една книга със забавни игри и упражнения, която донесе преди години един приятел актьор, и която ме провокира да се разтърся за още и още. После четох каквото откривах, купувах си книги, ходех на курсове в най-емблематичните места по импровизационен театър. За мое щастие се срещнах на живо с впечатляващи импровизатори, автори на книги, обучители, култови личности, за част от които ще ви разказвам от време на време. Беше незабравимо…
Но сега по ред. Щатите, 30-40-те години.
Една жена на име Нева Бойд (Neva Boyd) работи с деца и открива, че вместо да прилага класическата система на преподаване може да предложи на децата игри, чрез които много по-бързо и лесно да се учат. Тя се занимава с деца от различни общности на имигранти и задачата ѝ е да ги сработи и приобщи като група. Затова Нева Бойд измисля поредица от най-различни игри и упражнения, за да постигне целта си.
Нейна ученичка е Виола Сполин (Viola Spolin), която продължава да практикува тези игри за децата като основен момент в работата ѝ е тренирането на спонтанността. Упражнения имат различен фокус. Самата тя не ги нарича „игри“, а „точка на концентрация“, която трябва да бъде постигната. Следователно не се дава оценка дали някой е добър или не, а дали е успял да постигне това, което се иска от него. Често думите на Виола Сполин са:
„Покажи ни, без да разказваш!“
„Усети предмета на допир!“
„Виж и позволи да бъдеш видян!“
„Усети възрастта в петите си!“
Безспорен резултат от упражненията са обогатяване на интуицията, овладяване на пространството, доверяване на емоцията при откриване на нови неща около себе си и за себе си.
През 60-те години на 20 в. Виола Сполин подрежда над 200 упражнения в една книга и се оказва, че създава методология в преподаването на импровизационен театър. Тя има син, Пол Силс (Paul Sills), който е студент в университета в Чикаго. По това време университетът е пълен със съвсем млади хора, 18, 19 до 22 годишни, завърнали се от война през 1945-46 г. Ректорът е бил прозорлив човек и е създал обучителна програма, базирана изцяло на философски науки. Университетът е гъмжал от какви ли не творчески личности. На този фон, Пол Силс решава да създаде театрална трупа.
Той е един от първите, който поствя Бертолт Брехт в САЩ. През 40-те години поставя „Кавказкия тебеширен кръг“ на немския драматург. След това Пол и групата, която събира, експериментират с всякакви авангардни пиеси. Намира си съмишленици – амбицирани и работливи. Стига до извода, че една пиеса трябва да може да се създава от хората за хората. Самият той прави опити да пише драматургия, която да е като на Брехт, но не му се получава особено добре.
Пътят на Пол Силс се пресича с този на един човек с пари от наследство, чиито възгледи са доста романтицно-социалистически. Това е Дейвид Шепърд (David Shepherd), който си мечтае да направи така наречения „Блу колър тиътър“, в който хора от средната класа да правят сцени под формата на драматургия, отразяваща техните проблеми.
Двамата – Пол Силс и Дейвид Шепърд, припознават сходството на идеите си и обединяват сили. Създават така наречения
„Компасът“ (The Compass Players)
Най-напред започват като махат сцени от дадена пиеса, след това елиминират и обстоятелствата, докато останат двама души, които започват да импровизират диалози и да откриват какво ще се случи между тях на база на предварително дадено място и контекст.
Понякога се получава по-добре от друг път – раждат се ту разкази, ту цели мини пиеси. Наричат ги сценарии. Привличат вниманието на студентската аудитория и вечерите гъмжат от публика. Обнадеждени за новата формула, завършвайки университета те решават да продължат развиването на идеята си. С парите на Дейвид вземат пространство, тип кабаре, и го преустройват. Били са много казармени. Ставали са в четири сутринта, правили са декори, имали са стриктни графици.
Към тях се присъединяват и двама души, които след това стават много популярни в САЩ – Елейн Мей (Elaine May) и Майк Никълс (Mike Nichols). Те са едно от най-големите бачкатори там, отдават се безрезервно и напълно на идеята. Елейн е родила дъщеря си на 17 годишна възраст и съвместява гледането ѝ с постоянно пътуване и всякаква работа за групата. Майк живее в бедност и макар да е ходил в часовете на легендарния Лий Страсбърг, по това време се храни с остатъци от университетския стол. Пол Силс работи с двамата, използвайки упражненията на майка си Виола Споилин за създаване на екип, за сплотяване. Те стават най-интересната двойка на сцена и разработват поредица от скечове. Само няколко години по-късно със същия този комедиен материал ще играят на Бродуей и ще станат най-известната комедийна двойка в САЩ, вдъхновители по-късно на комици като Стив Мартин и Джордж Карлин.
Създаденият в Чикаго „Компас“ просъществува известно време, после го местят в Сейнт Луис и го развиват с нов екип. Дейвид Шепърд има амбиции и за Ню Йорк – опитва се да изгради и там, но не успява. В един момент се нарояват 5-6 „Компаса“, пръснати в Щатите. Групата съмишленици се разпръсква, става едно непрекъснато текучество на хора, но Илейн и Майк почти през цялото време са там и работят всеотдайно.
В един момент става ясно, че най-добрите сцени са тези, които са кратки и смешни. Майк и Илейн вече 2-3 години играят по новата формула, и техните скечове са изключително забавни и добре полирани, навярно дължащо се на факта, че са се сработили успешно. Решават да продължат кариерата си в Ню Йорк – отиват и буквално за няколко седмици се превръщат в звезди. Шоутата им са пълни, канят ги по телевизии, за водещи на церемонии като раздаването на наградите „Оскар“.
Стават национални комедийни емблеми – нещо като Тодор Колев за нас през 80-те години, когато се разпространяваше на касети. Те издават плочи, като така моментално се нанасят в домовете на повечето американци по това време. Елейн и Майк имат големи кариери не само като комедийни актьори. Тя става скрипт доктор – коректор на филмови сценарии. Оказва се, че нейният фокус е в полирането, в изчистването на текстове. Майк, от своя страна, има дългогодишна кариера като режисьор.
Човекът с мисията да създаде театър за народа, създателят на „Компасът“ Дейвид Шепърд, който по-късно заедно с Чарна Халпърн създава и "Импров Олимпик" - театърът създал лонгформ импровизацията, си отиде през 2018 г. на 94 години.
Пол Силс създава "Секънд Сити" през 1959 г. Мястото, което циментира метода на създаване на съдържание от импровизация и е дал началото на множество известни комедийни икони като Бил Мъри, Тина Фей, Стив Карел, Стивън Колберт и Дел Клоус.
Майк Никълс напуска този свят през 2014 г. Като дете живее в голяма бедност. Роден като Михаил Игор Пешковски, пристига в САЩ на кораб от фашистка Германия, когато е на 6 годишна възраст.
На 27 години става богат буквално за една вечер, а през дългата си режисьорска кариера ни оставя филми в множество различни жанрове, като “Абсолвентът” с Дъстин Хофман, “Кой се страхува от Вирджиния Уулф?“ с Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън, “Вълк” с Джак Никълсън, “Остатъците от деня” с Антъни Хопкинс, “Клетка за птици” с Робин Уилиамс, “Войната на Чарли Уилсън” с Том Хенкс. Един от последните му филми е “Отблизо“ с Джуд Лоу, Натали Портман и Джулия Робъртс.
Остава в краткия списък от общо 16 творци, удостоени с награди “Оскар”, “Грами”, “Тони” и “Еми”, като нито една от тях не е за цялостно творчество. Спечелени са изцяло съревнователно.
П.П. Документалният филм за него ми беше много интересен: "Да бъдеш Майк Никълс" може да се гледа в HBOGO към датата на писане на този блог.